+359 2 465 24 66 | info@sciencefornature.org

12
февр.

Безобиден или безпощаден ловец? Трудното завръщане на вълците в Европа

За някои вълкът е като сърна, която яде месо – приспособимо животно, способно да живее спокойно заедно с хората. За други това е демонична машина за убиване, която вреди на фермерите.
Вълкът е във възход в Европа. Тази зима най-накрая се завърна в Белгия – последната централноевропейска страна, в която доскоро липсва заради десетилетия на преследване и избиване.

Разпространение на сивия вълк в Европа. В България има около 1200 индивида.

След преминаването на Алпите от Италия във Франция през 1992 г. и от Полша в Германия в началото на този век, вълкът се е промъкнал в гъсто населени територия, където хората нямат спомен за съвместен живот с хищницика. Експерти твърдят, че популацията от вълци в Германия се разраства „експоненциално“ – и се разпространява в Люксембург, Холандия и Дания, които откриха първата глутница от 200 години насам миналата пролет.

Вълкът е защитен от законите в ЕС, но нарастващата вълна от враждебни нагласи насърчава някои политици да настояват за ликвидирането му. Франция одобри избиването на до 40 вълка след протестите миналата година. Когато вълчите популации в Германия достигнаха 60 глутници, министърът на земеделието заяви, че броят им трябва да бъде регулиран чрез умъртвяване. Финландия е намалила популацията до 150, а тази зима в Норвегия се избиват половината от 100-те останали диви животни.

Избиването предизвика протести в градовете в Норвегия преди няколко седмици след като съдилищата отхвърлиха искането на WWF Норвегия за промяна в законите. Природозащитниците обжалват решението, но следващата дата в съдилищата е през април – след края на ловния сезон на вълците.

Правителството на Норвегия иска само четири до шест котила с вълчета всяка година. „Така ще поддържаме популацията на ниво критично застрашена, което според нас е в противоречие със закона“, каза Ингрид Ломелде, директор по опазването в WWF Норвегия.

Норвежкото правителство предлага финансова подкрепа, за да помогне на пострадалите фермери да преминат от отглеждане на овце към говеда, но за тях е трудно да се променят бизнес моделите си и летните пасища не винаги могат да изхранят говедата. Норвежките планински пасища не са буйни, така че стадата не могат да бъдат заградени на сигурно в малки участъци като в други европейски страни. Животновъдите се нуждаят от електрически огради, а понякога дори и те не са напълно сигурни. Много от хората биха предпочели в Норвегия да няма изобщо вълци.

Тази зима Норвегия убива около половината от вълчата популация състояща се от по-малко от 100 животни. Франция и Финландия също се включват в избиванията.

Откакто първата глутница се появява в Саксония през 2000 г., Германия се опитва да се приспособи към завръщането на вълка.

В много германски окръзи има определени хора, които работят с фермери, осигурявайки им електрически огради и кучета пазачи за добитъка. Фермерите получават финансова подкрепа (до 15 000 евро за три години) и щедри компенсации за умъртвените им животни. В Саксония планът за управление гарантира, че „проблемни“ вълци, които плячкосат добитък или се приближат твърде много до хората, са с поставен GPS предавател, за да се следи движението им и да бъдат възпрепятствани с гумени куршуми при нужда. Убиването на „проблемен“ вълк е само в краен случай.

Общественото образоване за проблема насърчава приемането и съвместното съжителство с хищниците. Програмата „Вълците в Саксония“, финансирана от правителството, обучава местни хора, изнасят се лекции в училищата, а децата се преструват на вълци или елени в ролеви игри. През 2006 г. 84% от населението в Саксония е било с положителна или неутрална нагласа към вълците, но тъй като популацията на вълците се увеличава, се очкава тази цифра да е паднала. Скоро вълкът ще достигне до стабилна популация и въпросът е какво е мнението на човешката популация?

„Ако хората не са свикнали с нещо е нормално да ги е страх.“ споделя участник в програмата „Вълците в Саксония“.

Бъдещето трябва да бъде „споделяне на земите“, където хората и вълците съществуват съвместно в гъсто населени райони, смята Гийом Чапрън, доцент по екология в шведския Университет за аграрни науки.

Докато Чапрън хвали усилията на Германия да се адаптира към вълка, той смята, че останалата част от Северна Европа не е „модел за подражание“ в опазването на хищници. Той открива по-голяма готовност на хората да живеят заедно с вълци в Южна Европа, например на Иберийския полуостров хората съжитестват с 3000 вълци.

„Моето интуитивно разбиране е, че в скандинавските страни очакваме обществото да работи перфектно, правилата се следват и правителството се грижи за всичко. Когато има „проблемен“ вид в общество, където всичко трябва да работи перфектно, това е много тревожно. В Южна Европа приемаме обществото като малко по-освободено. Когато вълците създават проблеми, това е просто част от живота. “

Според Чапрън, Европа трябва да се поучи от Африка. „Обидно е за света, че една от най-богатите страни, Норвегия, не може да има повече от 50 вълка, като се има предвид, че Ботсвана, Мозамбик и други изключително бедни страни в Африка, полагат огромни усилия да опазят лъвовете си. Представете си врявата, която ще се дигне, ако тези народи се опитаха да убият половината от лъвовете си? Не можем дори да кажем, че Норвегия се опитва, но не успява – правителствената политика е да има възможно най-малко вълци.

„Трябва африканските държави да учат нас – богатите европейци, как да живеем с хищници.“

Снимки: 1) 2) 3) 4)

Вие дарявате на Science for nature Foundation

Каква сума желаете да дарите?
€5 €10 €20
Бихте ли желали да правите регулярни дарения? Бих желал да направя дарение
Колко плащания желаете да направите (вкл. това плащане)? *
Име *
Фамилия *
Email адрес *
Мобилен номер
Адрес
Съобщение
Обработване...