Нелегален трафик на животни и пандемиите

Нелегален трафик на животни и пандемиите

Нелегалният трафик на животни на пръв поглед може да не изглежда като мащабно криминално деяние, но пазарът на защитени видове се оценява на приходи от 5–23 млрд. долара ежегодно . Заедно с незаконните сечи и риболов се нарежда на 3-то място в света по приходи след трафика на наркотици и фалшификациите.

Източник: Global Financial Integrity

Заплахата не е само за най-известните застрашени видове като слонове и носорози – близо 7 000 различни вида са били регистрирани в повече от 164 000 полицейски акции в 120 страни. Едно от критичните послания е, че престъпленията срещу дивата природа не са ограничени до определени страни или региони. От модата до мебелите, храната и домашните любимци, нелегалният трафик на диви видове и продуктите направени от тях се срещат навсякъде по света. Всички ние сме потенциални съучастници с ежедневните решения за какво да похарчим парите си.

Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) е мултинационален документ, който има за цел да гарантира, че международната търговия с екземпляри от диви животни и растения не застрашава тяхното оцеляване. Конвенцията, подписана от България през 1991 г., обхваща над 35 000 вида животни и растения, търговията с които се контролира чрез въвеждане на разрешителни, издадени от страните, подписали споразумението.

За съжаление обаче, има редица примери за престъпления, засягащи дивата природа, които не се отнасят към въпросните 35 000 вида. Конвенцията е ограничена до регулиране на международната търговия, а бракониерството например не попада в обхвата ѝ. Вътрешните пазари също са извън нейната юрисдикция, доколкото за разглежданите продукти не може да бъде доказано, че са преминали границите в противоречие с правилата на CITES.

Европейският съюз (EC) e един от най-големите пазари за диви животни и растения, и продуктите, направени от тях. От 1984 г. ЕС прилага разпоредбите на CITES, чрез създаването на общи регламенти (5 на брой), които се прилагат в рамките на Съюза. Най- важният или т.нар. Основен регламент е  Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно опазването на видовете от дива фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях. Регламент (ЕО) № 338/97 е дори по-строг и ограничаващ от конвенцията, поради което страните от ЕС имат най-строги рестрикции към търговията с диви видове.

България като част от ЕС прилага регламентите, засягащи опазването на видовете от дивата флора и фауна и търговията с тях. Противозаконното унищожаване, повреждането, държането, придобиването или отчуждаването на екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни или екземпляр от вид по приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие, означен със знак (*), е престъпление по Наказателния кодекс и  се се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Излизайки от цитирането на сложни закони, пример за такъв тип престъпление е взимането на сухоземни костенурки от дивата природа. Малки и беззащитни, те често стават обект точно на такъв вид престъпления с цел отглеждането им като домашни любимци, което намалява тяхната популация.

Базисът на такъв тип престъпения като трафик и бракониерство може да се търси както в степента на икономическо развитие в съответната страна или регион, така и в културните особености на различните народи. Бедността може да стимулира бракониерството с цел препитание, но икономически добре развитите държави могат да осигурят средствата и да стимулират още по-голямо търсене. Именно намаляване на търсенето и ползването на чисто пазарни лостове са част от механизмите, чрез които експертите се опитват да намалят нелегалната търговия на защитените растения и животни.

Акули

Всяка година биват убивани около 100 млн. акули. Основна причина за убиването им са техните перки, от които се приготвя супа, популярна в Азия. Перките се отрязват още докато акулите са живи, след което животните биват изхвърлени обратно в океана, обречени на смърт от задушаване, загуба на кръв или превръщане в лесна плячка за хищници.

Поради прекомерния улов и търсенето на перки от акули за супа повече от една четвърт от видовете акули се считат за застрашени. В проучване от 2012 г. изследователите са открили ДНК на осем различни акули (включително застрашената раковинена риба чук) в проби от супи в САЩ.

Супата от перки на акули отдавна е специалитет в азиатските страни, особено в Китай, където употребата ѝ може да се проследи до император от династията Сун (960-1279г.), който се смята, че е измислил ястието, за да покаже силата и богатството си. Перката от акула е поставена като едно от четирите съкровища на китайската кухня, заедно с морските охлюви, морската краставица и плувните мехури на риби.

Перките от акули са сред най-скъпите продукти сред морските дарове. Цената им варира около 400 долара за килограм. Освен пагубна за акулите, тази практика е причинила сериозни вреди на морската екосистема като цяло.

Африкански слонове

В Африка са останали под 500 хил. слона. Близо 60% от известните и вероятни популации живеят само в три страни: Ботсвана, Зимбабве и Обединената република Танзания. За последните 100 години, 90% от популацията на Африканския слон е унищожена, а в последните години заради бракониерството популацията им е намаляла с 30%.

Забележителни са количествата слонова кост, конфискувани от контрабанда. Всяка година органите на реда в Африка и Азия организират мащабни акции, при които се конфискуват над 500 кг. слонова кост.

Слоновата кост се превозва от Африка чрез масови доставки без да бъде обработена. Според малайзийските власти около 60%  от иззетата слонова кост е била предназначена за Китай. Като цяло регионът на Югоизточна Азия е дестинацията на 39% от конфискуваната слонова кост. Китай (40%) и Югоизточна Азия (39%) са дестинация на 79% от конфискуваните доставки . Само през 2016 г. са заловени 5 тона бивни.

В Африка всеки ден 55 слона стават жертва на бракониери. Бракониерите не отговарят на точно определен профил – те са от опортюнисти до специализирани ловци на слонове.  

През 2018 година влезе в сила решението на Китай, която е най-големият пазар на слонова кост, за пълна забрана на търговията с необработена слонова кост и продукти направени от нея. Други държави, които промениха политиката си в посока на тотална забрана, са също Обединеното кралство, Франция, Австралия.

 

Тигри

Между 2005 и 2014 г. в световен мащаб са били конфискувани 380 кожи на тигър на стойност от около 4 милиона щатски долара. В природата са останали само 3800 тигри, така че екологичното въздействие на тези 380 кожи е много по-голямо от тяхната парична стойност.

Около 8000 тигри се отглеждат в плен в размножителни центрове и ферми из Азия, от които се захранва голяма част от нелегалния трафик на вида. Смята се, че за малко повече от 100 години дивите популации на тигрите са намалели с около 95%. До 2006 г. техните кожи са били широко използвани за украса на традиционните тибетски носии, известни като „чупа“. След призив на религиозните лидери да се спре използването на тигровите кожи по този начин, тази практика е намаляла значително. Днес кожите се използват както за декоративни цели (луксозни килими, част от декора на дома, престижни подаръци), така и като “лекарство”, използващо се в т.нар. традиционна медицина в Азия. За почти всяка част от тялото на тигрите има пазар – тигрови нокти, мазнини, гениталии, коса, глави, масло, зъби, мустаци, медицински изделия и други.

Костите се използват за приготвяне на традиционни лекарства, както и на вино, което се рекламира като тонизираща напитка или напитка за мъжество, в зависимост от географското местоположение. От 1999 г. насам Секретариатът на CITES подчертава ролята на организираната престъпна дейност в тази търговия. Властите в Индия например се насочват към организирани мрежи от азиатски бракониери, преработватели и дилъри, свързани с международни купувачи, участващи в трафик от Индия до Китай, често през Непал или Мианмар.

Сиво жако

Папагалите жако са едни от най-трафикираните птици в света. Основната причина за нелегалния им трафик е търсенето им като домашни любимци. Те са дълголетни птици (между 30-50 г.), които се чифтосват на около 3-5 годишна възраст, така че отглеждането им включва значително време и начални разходи, което прави сектора уязвим за въвеждането на диви уловени животни.

Случаят с африканското сиво жако илюстрира как може да се стигне до незаконен трафик между два напълно законни вътрешни пазара. Той все още е относително разпространен в дивата природа в някои части на Централна Африка, въпреки че някои национални популации са били заличени от незаконната търговия и загубата на местообитания.
За последните 30 години популацията на вида е намаляла със средно около 40 % заради нелегалния трафик. Когато се взимат от дивата природа, папагалите често се отстраняват от гнездото още като бебета.

Огромното търсене на вида за отглеждането му като домашен любимец, огромната смъртност при транспортирането на птиците (50%) и ниският естествен присраст доведоха до включването на жакото в приложение 1 на CITES  конвенцията през 2017 г., което означава – тотална забрана на търговията с жака, освен за научни цели.

Панголин

Панголинът, още познат като “люспеница”, е бозайник, който се търгува заради търсенето му като деликатес и като „лекарство“. Въпреки люспестия си вид, тези бозайници нямат връзка с броненосците. Има осем вида панголини – четири вида в Африка и четири вида в Азия. От четирите азиатски вида панголин в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN) два са класифицирани като „критично застрашени“, а два като „застрашени“. Четирите африкански вида са класифицирани като „уязвими“.

Панголинът е най-трафикираното животно в света. Ежегодно над 20 тона части от тези животни се търгуват нелегално. Последните 10 години са  били трафикирани над 1 000 000 панголини с крайна пазарна дестинация Азия, особено Китай и Виетнам.

Люспите им са изградени от кератин по подобие на рога на носорозите и човешките нокти. В Африка, особено в западните части на континента, съществуват вярвания, че люспите от панголини са лечебни. В Азия люспите също намират пазар поради тази причина. Съществуват вярвания, че люспите могат да лекуват кожни заболявания, да подобряват кръвообращението и да стимулират лактацията при кърмещи жени. Търговията с диви животни представлява сериозна заплаха за биоразнообразиетo и баланса на екосистемите, като освен това и застрашава поминъка на местното население в много региони на света.

Друга заплаха от търговията с диви животни, за която от години редица организации алармират, е разпространението на зоонозни заболявания от продаваните нелегално диви животни към хората.

Такъв е случаят с COVID-19. Открити са коронавируси в прилепи (CoV RaTG13), сходни със SARS-CoV-2. Обаче преминаването на този вирус от прилепите към хората не е възможно, поради което учените предполагат, че съществуват междинни гостоприемници. Именно панглолинът е от видовете, при които това би могло да се случи, защото съществуват механизми за пренасяне на този вирус от панголини към хората.

Трафикът на диви видове е един от най-сериозните екологични проблеми. Повечето от тези животни са застрашени видове, които се продават свободно на пазари в Китай, страни от Югоизточна Азия и Африка. Връзката му с пандемиите го превръща и в една от най-важните за здравето на човека теми. Нерешаването на проблема с трафика на диви видове ще доведе неизбежно до нови пандемии от зоонозни заболявания.

България се намира на пътя на важен коридор за трафик между Европа, Азия и Африка на животни и растения. Все повече намаляват случаите на големи пратки, а се преминава на малки доставки с цел безпроблемно преминаване през митически контрол. Справянето с този специфичен трафик изисква специална квалификация от страна на служителите от гранична полиция, както и на съдебната и изпълнителна власт. Ролята на централната и местна  власт, местните общности, природозащитните организации и бизнеса е от решаващо значение. Най-важното е властите да въведат ефективни системи за мониторинг на незаконната търговия с диви животни, като същевременно да бъде установено постянно сътрудничество между държавите, тъй като търговията надхвърля националните граници. Необходимо е и повишаване на осведомеността сред обществото за отрицателното въздействие на тази търговия и потенциалните скрити рискове за нашето здраве.

Електронният магазин е в процес на разработване.