Становище на Фондация „Наука за природата“ по отношение на последния инцидент с мечка край Белица

Становище на Фондация „Наука за природата“ по отношение на последния инцидент с мечка край Белица

В последните седмици вниманието на всички бе насочено върху един харизматичен, но конфликтен вид – мечката. Последният случай край град Белица предизвика много дискусии както на живо, така и в онлайн пространството. Поради тази причина бихме искали да споделим нашата позиция по този въпрос.

Разбираме страха на местното население. То има нужда от защита. Надяваме се пострадалата жена да се чувства добре и скоро да се възстанови. Същевременно, мечката е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) (включен в Приложение №2 и Приложение №3) и нейното убиване е забранено. Когато мечка застрашава здравето и безопасността на хората обаче, министърът на земеделието, храните и горите след съгласуване с министъра на околната среда и водите може да издаде разрешително за изваждане (чрез отстрел или улов) на проблемния индивид от популацията.

В Плана за действие за кафявата мечка в България (2008 – 2018) са степенувани признаците, които определят дадена мечка като проблемна, а нападението над човек е основен такъв признак. Поради това ние напълно разбираме защо е нужно издаването на това разрешително. Проблемът има две страни – чрез разрешителното местните хора ще получат нужното уверение, че ако мечката нападне отново, те ще бъдат защитени. Освен това издаденото разрешително и завишеното присъствие на горски служители ще бъдат гарант, че определени местни хора няма да тръгнат на незаконна „мъст“. От друга страна, трудно може да се идентифицира конкретната мечка, която е извършила това нападение, тъй като свидетелите на инцидента не са експерти и едва ли могат със сигурност да различат един индивид от друг. Така издаденото разрешително за отстрел отпада автоматично, както това се случва и с останалите издадени разрешителни в други райони на страната. В този случай преекспонирането на този проблем от страна на медиите и най-вече обществеността може да бъде дори вредно за работата с вида в този и други райони. Това, което може да се очаква, е липса на доверие към общество и институции и вземане на „справедливостта“ в свои ръце. Оттам може да се очаква завишено бракониерство върху вида в редица райони като отмъщение за преекспонация. Подписката, инициирана и подписана от хора, предимно живеещи далеч от естествените местообитания на мечките, в повечето случаи е неразбираема за хората в редица села, чието оцеляване на ръба на препитанието е чрез добиването на гъби, горскоплодни и билки като единствен приход. Това са и хората, които доставят на пазара в големите градове същите тези продукти.

Има също и друг аспект, на който следва да се обърне внимание – това е първият подобен инцидент в този район, въпреки че мечките редовно посещават оградата на Парка за танцуващи мечки, привлечени от наличната храна (вътре в загражденията и по контейнери за отпадъци) и потенциални партньори. Много е възможно този млад индивид, атакувал жената (приблизителната възраст е установена от огледа на мястото на произшествието), също да е привлечен от другите индивиди на затворено, поради вече приключващия размножителен период. Това, че мечката не е виждана в района след инцидента, и начинът, по който е реагирала при срещата с жената, показва, че този индивид е бил силно уплашен и вероятността да се върне на същото място е минимална. Но това не означава, че такъв инцидент няма да се повтори – това трябва да се предотврати, както от работата на горските служители на терен, така и на служителите на Парка за танцуващи мечки, стопанисван от фондация „Четири лапи“. Ако при редовното обхождане на оградите служителите на парка установят присъствие на мечки, следва незабавно да сигнализират на горските служители. В случай на присъствие на диви мечки близо до оградата е необходимо да се прилага прогонване, тъй като ако това липсва, у мечките бързо се създава синдром на „чувство за безопасност и безнаказаност“ в близост до човека и неговите ресурси. Всички научни изследвания показват (както в Европа, така и в Северна Америка, където това е чест проблем), че в голяма степен този синдром е причината за скъсяването на дистанцията на мечките с човека, навлизането им в населените места и нападения върху домашни животни и хора.

Много често се посочва, че причина за инцидентите между хора и мечки, както и отчетените щети от мечка се дължат на увеличената численост. Съществуват редица дискусии и разделение на мненията относно числеността на вида между отговорните за мечката институции – Министерството на околната среда и водите (МОСВ), отговорни за опазването на вида като защитен по ЗБР, и Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), отговорни за опазване на местообитанията на вида и издаващи разрешителните за отстрел. Тук трябва да споменем, че точната численост на популацията на кафявата мечка в България не е известна. По данни от последния мониторинг на МОСВ се наблюдава намаляване, докато мнението на горските служители е за увеличаване на числеността на вида и поява в нови територии. Сред основните причини за това разминаване са начинът и честотата на събиране на информация от мониторинг (МОСВ, еднократно годишно събитие) и таксация (МЗХГ, целогодишно постъпване на данни). Това разделение не създава предпоставка за събиране на достоверни данни за състоянието на вида и един от проблемите е затруднената комуникация между институциите. Ето затова ние призоваваме за възстановяването на действието и функциите на Националната комисия за мечката, с участие на всички ключови институции и експерти за решаване на всички наболели въпроси.

Допълнително, на територията на РИОСВ – Смолян работи денонощно група за бързо реагиране при сигнали за нападение от кафява мечка и работа с местните хора. Тази група е изключително ефективна, доказала ценността си през годините и според нас следва да се мултиплицира във всички райони, където има висока концентрация на мечки. През 2010 – 2011 г. беше направен опит за създаване на такива групи в други райони, обитавани от мечка, в Рила, Пирин и Централен Балкан. Опитът обаче показа, че практиката тези групи да се състоят от служители на национални паркове и регионални инспекции по околна среда (и така вменявайки им допълнителни задължения в и без това натоварения им график) не е ефикасна и на практика тези групи не функционират. Такива групи трябва да се занимават единствено и само с този вид и работата с местните общности, с цел справяне с проблемите още в зародиш. Работата с местните хора в тези райони е ключова. Тези групи могат да обучават хората как да реагират при срещата си с мечка и също така – как да предотвратят подобна среща. Това ще намали нуждата от крайни решения както за мечката, така и за човека.