Освобождаване в дивата природа бележи завръщането на гигантските горски костенурки по хълмовете на Бангладеш

  • Миналия месец учени и местни хора пуснаха на свобода 10 отгледани на закрито азиатски гигантски костенурки в Читагонгските хълмове на Бангладеш, за да увеличат числеността на вида, който е застрашен в дивата природа и е бил смятан за изчезнал от страната.
  • Азиатските гигантски костенурски са критично застрашени в техните ареали в Южна и Югоизточна Азия в резултат на неконтролируем улов и унищожаване на местообитанията им.
  • Освободените в природата млади костенурки са първото поколение, отгледано в размножителния център, който беше отворен в Читагонгските хълмове през 2017 г., за да опази няколко редки и застрашени вида.
  • Заедно с опазването на костенурките, учени работят с местни племена за мониторинг на местната природа, справяне с бракониерството и защита на горите, поддържани от местната общност. 

Миналия месец беше подсилена бангладешката популация на един от най-големите видове костенурки в света, след като учени и местни хора пуснаха на свобода 10 млади костенурки, отгледани на закрито във вечнозелените гори на Читагонгските хълмове. Тази инициатива в суровата планинска верига на крайния югоизток по границата с Мианмар и Индия е първата възстановителна програма за гигантската азиатска костенурка в страната.

Видът Manouria emys е критично застрашен заради безконтролния улов и унищожаване на местообитанията му в целия му ареал в Южна и Югоизточна Азия. Със своите 35 kg азиатските гиганти са четвъртите по големина костенурки в света, а месото им е добре платено препитание за ловците. Учените са мислили вида за изчезнал от Бангладеш до 2011 г., когато в отдалечените части на Читагонгските хълмове един открит карапакс дава надежда за вида.

“Това откритие потвърди, че те все още се срещат в този малък ареал” коментира пред Монгабай съоснователят и главен изпълнителен директор на бангладешката неправителствена организация Creative Conservation Alliance (CCA) – Шахриар Цезар Рахман. Рахман сподели, че ако не се предприемат някакви действия, видът ще бъде окончателно изгубен през следващия век. “Това, което трябва да направим, е да увеличим тяхната популация в плен.”

През следващите няколко години местни ловци са предали няколко броя от редките костенурки на природозащитниците и през 2017 г. CCA създава размножителния център, за да подсигури стабилното бъдеще на влечугите съвместно с местни общности, Министерството на горите в Бангладеш и американската неправителствена организация Turtle Survival Alliance.

Днес в Центъра за опазване на костенурки (TCC) в Бхауалския национален парк се намират първите размножителни колонии в Бангладеш не само на азиатската гигантска костенурка, но и на други критично застрашени видове като арканската горска костенурка (Heosemys depressa), издължената костенурка (Indotestudo elongata) и костенурката  Cuora mouhotii.

Бавен, но стабилен напредък 

Десетте новоосвободени азиатски костенурки са се излюпили през 2019 г. и са поколение на родители, спасени от избиване. На възраст от 2.5 години, те са достатъчно големи, за да избегнат естествените си врагове в природата, но няма да могат да се размножават до 15 – 20-годишна възраст. Както с повечето неща в живота на костенурките, Рахман казва, че предвижда бавен, но стабилен напредък във възстановяването на популацията в дивата природа. Въпреки че е отнело няколко години, за да започне развъждането на костенурките, сега те се размножават редовно. Той докладва, че внезапното застудяване през сезона на мусоните може да хване костенурките неподготвени и да доведе до загуба яйца и малки.

“Все още се опитваме да разберем как да увеличим успеха на размножаването”, коментира Рахман, добавяйки, че се надява да се излюпват по 100 – 200 малки на година, за да може популацията в природата да се увеличава. Той споделя, че това е реалистична цел, имайки предвид високата загуба по време на инкубационния период на яйцата и етапите на излюпване, които донякъде се компенсират от високата фертилност на вида – женските азиатски гигантски костенурки обикновено снасят до 50 яйца в гнездо.

Освобождаването е голяма стъпка във възстановяването на вида не само в Багладеш, но и в Мианмар и Индия, където също са създадени колонии за размножаване на закрито на видовете и очакват първото си освобождаване на екземпляри в природата, каза Рик Хъдсън, президент на Turtle Survival Alliance. 

“Беше наистина удовлетворяващо да вземем обречени животни и да можем да ги включим в програма за опазване”, споделя Хъдсън. “Те са силно ловувани… Срещат се само в отдалечени участъци на недостъпни гори. Затова беше важно да създадем размножаващи се колонии от този вид в техния ареал, за да се даде възможност да се възстановят популациите в някои от местообитанията им.”

Освен грижата за малките, осигуряването на благоприятна среда за размножаване е основно предизвикателство пред вида, споделя Хъдсън. Перфектното физическо състояние на десетте новоизлюпени е доказателството за това колко добри са били грижите в TTC, споделя той.

“Това е вид, който трудно се отглежда на закрито, защото другите сухоземни костенурки просто правят гнезда, снасят яйцата си и това е всичко, докато този вид е много примитивен”, казва Хъдсън.

“Правят гнездата си подобно на крокодилите. Затова трябва да им се подсигури голямо количество органика и листа и те ще прекарат дни в правенето на огромно гнездо – виждал съм гнезда, които са над 1 m височина.”

Оцеляване в дивото

Освен различните видове костенурки, Читагонгските хълмове са бангладешки спасителен корпус за много други животни. Скорошни проучвания са открили следи от тигри (Panthera tigris), леопарди (Panthera pardus), мраморни котки (Pardofelis marmorata), индийски замбари (Rusa unicolor), гаури (Bos gaurus), азиатски диви кучета (Cuon alpinus), няколко вида носорогови птици и редки примати като западен хулок (Hoolock hoolock) и фейров лангур (Trachypithecus phayrei).

Но районът е отворен за заселване и развитие, което поставя тропическата гора и дивите животни под нарастващ натиск от бракониерство, дърводобив и земеделска експанзия. В периода 2001 – 2014 г. районът е изгубил над 30% от горите си. 

Осъзнавайки несигурното бъдеще на местното биоразнообразие, Рахман и CCA изграждат силна връзка с местните общности, за да се гарантира, че предпазването на дивата природа е основно при вземането на решения. Насърчаването на действия на ниво местни общности е решаващ аспект на проекта за повторно интродуциране на азиатски гигантски костенурки, коментира Рахман. “Размножаването определено е най-лесната част от опазването на вида”, споделя той. “Истинското предизвикателство е как да ангажираме хората в дългосрочен план, така че да не ги ловуват.”

За да предотврати лова на костенурки в района, ССА е сключила споразумения за опазване с няколко села от хълмовете, които налагат мораториуми върху дърводобива и лова в съответните райони. В замяна организацията подкрепя училищата, осигурява програми за препитание на местните занаятчии и обучава бивши ловци като “парабиолози” или – хора, ангажирани с гражданска наука,, които събират данни или извършват мониторинг на видовете, за да помогнат опазването на местната флора и фауна. Азиатската гигантска костенурка е пусната върху 200 хектара (490 акра) общинска земя, която се управлява по силата на споразумение от комитет за опазване на селото, действащ под надзора на вожда. Всички пуснати на свобода костенурки са с монтиран GPS, за да могат местните парабиолози да изследват тяхната активност и да са сигурни, че костенурките не се отклоняват в частите на гората, където ловът и дърводобивът не се контролират.

Рахман току-що се беше върнал от мониторинг, когато Монгабай го интервюира за тази история. И така, какво правят костенурките с новооткритата си свобода? Верни на природата си, не са стигнали далеч. Основно “се ровят в листата и си почиват в пукнатините на дърветата”, сподели Рахман, “през този период от годината не са особено активни.”

Въпреки че опазването на сухоземните костенурки е бавен процес, размножителният център е спомогнал сухоземните и водните костенурки да станат знакови видове за опазване на горите от  местните хора.

“Трябва да бъдем реалисти, имайки предвид че става дума за Бангладеш”, казва Рахман. “Това е една от държавите с най-висока плътност на населението, около 1 200 души на квадратен километър, което създава огромен натиск върху местообитанията. Опазването на по-едри видове, които биха изисквали по-големи площи, е трудно. Затова работата с тези средни по размер видове е реалистична цел.”

Освен че вдъхновява местните да защитават своите гори, възстановяването на здрави диви популации на различните видове костенурки в земите на Читагонг ще възстанови и естественото разпръскване на семена от ключови видове растения, което от своя страна ще засили потенциала на района за естествено възстановяване на екосистемите. 

Реинтрондуцирането тепърва започва. През следващите години екипът се надява допринесе за пускането на още костенурки в други области и сред други общности на Читагонгските хълмове.

“Целта ни е да възстановим естествената среда, използвайки повторното освобождаване на костенурките в дивата природа като инструмент за ангажиране на местните общности,” споделя Рахман. “Когато върнеш в природата даден животински вид, хората се ангажират и гората може да бъде защитена, а това помага за възстановяването и на други видове.”

Статията е превод от английски език
Автор: Carolyn Cowan
Източник: https://news.mongabay.com/2022/01/wild-release-marks-return-of-giant-forest-tortoises-to-bangladesh-hills/?utm_medium=Social&utm_source=Facebook#Echobox=1641829118