Накратко за балканската дива коза
Балканската дива коза заема важно място в алпийските и субалпийските екосистеми. Видът е сред малкото тревопасни, използващи за храна клека и оскъдната растителност на стръмните скалисти терени. Чрез пашата си видът регулира разпространението на клековите съобщества, като по този начин поддържа високопланинските ливадни екосистеми. Дивите кози не само осигуряват хранителен ресурс за върховите хищници (напр. вълк и скален орел), а чрез храненето си влияят върху хранителните вериги на местната безгръбначна фауна. По-голяма част от популацията на Rupicapra rupicapra balcanica се намира в българските планински райони, затова е важно устойчивото опазване на подвида и на неговите местообитания.
По-важните заплахи за вида са:
- Унищожаване на местообитания заради човешки дейности. Промяната и намаляването на пасищните територии води до унищожаване на подходящи за вида местообитания, използвани по време на хранене.
- Фрагментация на ареала. При липса на спокойни и подходящи местообитания поради нарушени горски територии свързаността между отделни популации е нарушена. По този начин популациите на подвида са изолирани една от друга и генетичната обмяна между тях е прекъсната. Това води до близкородствено размножаване (имбридинг).
- Бракониерство. Целогодишното, незаконно преследване на дивата коза влияе отрицателно на числеността на популациите, стадата се разпадат, дивата коза бива прогонена от местата си за раждане и отглеждане на малките и за зимуване.
- Скитащи (подивели) кучета. Скитащите (подивели) кучета са бездомни домашни кучета, които вторично подивяват след като попаднат в дива среда за по-дълъг период. Подивелите кучета обитават населени места, сметища, в близост до хижи. Те редовно навлизат в обитанията на дивата коза и я преследват. Това преследване не води до прякото им убийство, но индивидите губят ценна енергия, което може да доведе до бъдещи фатални последствия.
Какво включва проектът?
Проектът цели да разработи план за действие за опазване на балканската дива коза в рамките на 24 месеца. Основните дейности са:
- Събиране и анализ на съществуващата наличната информация от публикувани източници и сурови данни за вида на територията на страната.
- Анкетиране на институциите, на териториите на които се среща балканската дива коза.
- Работна среща на експерти по вида.
- Оформяне на първи вариант на плана за действие.
- Обществени обсъждания на плана със заинтересовани страни в четири района на България (София, Пловдив, Габрово и Разлог).
- Отразяване на коментари и предложения, и финализиране на плана за действие за опазване на балканската дива коза.
Защо е важно?
Балканската дива коза не само поддържа равновесието в планинските екосистеми, но е и част от природно наследство на България. С този проект се очертават нужните усилията за дългосрочното опазване на вида и устойчивото управление на местообитанията му.