Поточният рак гостува на Европейската нощ на учените 2026
Проектът RiverLIFE се представи с постер в изложбата на Българската академия на науките в античния комплекс „Сердика“.
На 25 септември 2026 г. най-малкият ни сладководен рак излезе от планинските потоци и се „засели“ в центъра на София. В рамките на Европейската нощ на учените проектът RiverLIFE участва в постерната изложба на БАН в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“, където от 16:00 до 22:00 ч. посетителите разглеждаха научни постери, демонстрации и „кабинети по любопитство“.
Постерът „Опазване на поточния рак с цел възстановяване на речните екосистеми“ е подготвен от екипа на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН – проф. д-р Милчо Тодоров, доц. д-р Теодора Тричкова, д-р Милена Павлова и д-р Никола Бънков. На него посетителите откриваха кой е поточният рак (Austropotamobius torrentium), как се различава от речния и езерния рак, къде се среща в България и защо чистите, богати на кислород планински потоци са толкова важни за него.
Особено място заемат заплахите за вида – и най-вече „рачата чума“, смъртоносна болест, която инвазивните северноамерикански раци пренасят, без самите те да боледуват. Постерът показва и какво ще направи RiverLIFE: ще подобри непрекъснатостта на местообитанията на поточния рак в 26 ha от водосборите на реките Тунджа и Стряма и ще увеличи популацията му в поне три находища.
Две важни дати за реките
Два дни след Нощта на учените, на 27 септември, беше отбелязан Световният ден на реките (всяка четвърта неделя на септември), а на 8 октомври – Денят на премахването на речните прегради (Dam Removal Day), инициатива на европейската мрежа Dam Removal Europe. И двата дни напомнят за едно и също: реката е повече от вода – тя е жива, свързана система от извора до устието. Напречните прегради – бентове, прагове, остарели и вече неизползвани съоръжения – прекъсват тази връзка: спират движението на рибите и на наносите, променят течението и температурата на водата и разделят популациите на видове като поточния рак на малки, уязвими „острови“. Именно затова възстановяването на речната непрекъснатост във водосборите на Тунджа и Стряма, включително чрез премахване на остарели и неизползвани прегради, е сред основните действия на RiverLIFE – и за него ще разказваме през цялата следваща година, включително от самия терен.
Благодарим на всички, които се спряха пред постера, задаваха въпроси и споделиха собствени наблюдения от реките. Следващата среща с поточния рак – скоро, на терен.
Постерът на проекта RiverLIFE за Европейската нощ на учените 2026 (автори: проф. д-р М. Тодоров, доц. д-р Т. Тричкова, д-р М. Павлова, д-р Н. Бънков – ИБЕИ-БАН)
Екипът на ИБЕИ-БАН пред постера на RiverLIFE в античния комплекс „Сердика“
Разговори за поточния рак и заплахите за него пред постера
Постерната изложба на БАН в Нощта на учените в античния комплекс „Сердика“
Снимки: доц. д-р Теодора Тричкова / ИБЕИ-БАН
Следвайте проекта: facebook.com/riverlifeproject
